На софрата ми изстрадана, приседна самотата
без покана и глътка без гримаса тя отпи.
Подсетих я да тръгва, каза, че е рано -
в чаша да си сипя вино, дано ми заслади.
Как може да е сладко, питам я, самотна
в такава нощ притихнала съм у дома.
Безлико е небето, иначе разкошно,
сега е празно, без трепкаща звезда.
Живота си да и разкажа ме подкани -
кога е бил добър, кога пък лош.
Но в чашата горчилката остана
и слепва устните... Край няма тази нощ. ...