На софрата ми, изстрадана...
На софрата ми изстрадана, приседна самотата
без покана и глътка без гримаса тя отпи.
Подсетих я да тръгва, каза, че е рано -
в чаша да си сипя вино, дано ми заслади.
Как може да е сладко, питам я, самотна
в такава нощ притихнала съм у дома.
Безлико е небето, иначе разкошно,
сега е празно, без трепкаща звезда.
Живота си да и разкажа ме подкани -
кога е бил добър, кога пък лош.
Но в чашата горчилката остана
и слепва устните... Край няма тази нощ.
Тя спомени навя ми, отдавна отлетели,
като в приказка, но не и с край щастлив.
Прикрих от нея очите насълзени и...
назад изпратих болката, в онзи ъгъл сив.
След малко ще и кажа да си тръгва,
че без нея имам време, отредено на света,
когато ще посрещна със прегръдка
и отворено сърце наново радостта.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Имаш голямо сърце, Петя! Отвори го за радостта! И не допускай да се настанява в него тъгата!
-
Удоволствие е да те чета!!!Пиши,не спирай!!!
-
Всяко хубаво вино е горчиво, всяка една самота е и красива по своему.Винаги ще те обичам Петинка, защото между виното и самотата стои твоята прекрасна душа.Търсих те няколко пъти по телефона, но все не мога да те намеря. Потърси ме и ти лично да ти благодаря за това чудесно стихотворение
-
Понякога не бива да избързваме с гоненето. Със самотата може да се направи някоя и друга равносметка.
Много хубав стих, Петя!!! Поздрави!!! -
Разкошен е стихът ти!
Прегръдки! -
Малко ме натъжи,но иначе много хубаво,браво Петя!
-
Стихът ти е чудесен Петя!
Много ми харесв как пишеш!
Искрени поздравления и от мен! -
Хареса ми!
БРАВО! -
познато до болка! трябва да избягаме от самотата иначе ще ни изяде. Стихът ти е чудесен! Поздрав!
-
Много ми хареса!
-
Сърцето ти е голямо!
Радостта няма да те пропусне, мила!
Поздрав от мен!
-
Изгони я тая самота, Петинка, и любезно покани до теб да приседне радостта!
Поздрави за истинския стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
