Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
11 июн. 2007 г., 13:36

На светло 

  Поэзия
748 0 6
Погалих ореха на твойто безпокойство,
черупката му гневна нежно се разтвори
и ядка-мозък с неизследвано устройство
въздъхна квантово и смело проговори.

Без свян ме бомбардира с всички бели тайни,
изригнали от черното на мозък-дупка.
Вселени светли като приказка безкрайни
изскочиха от тъмна заешка хралупа.

Не вярвах, че във мрака има толкоз светло.
Не знаех, че във ореха е скрита бомба обич.
Не мога да забравя как ми спря сърцето.
Не е било напразно - не искам нищо повече.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??