Погалих ореха на твойто безпокойство,
черупката му гневна нежно се разтвори
и ядка-мозък с неизследвано устройство
въздъхна квантово и смело проговори.
Без свян ме бомбардира с всички бели тайни,
изригнали от черното на мозък-дупка.
Вселени светли като приказка безкрайни
изскочиха от тъмна заешка хралупа.
Не вярвах, че във мрака има толкоз светло.
Не знаех, че във ореха е скрита бомба обич.
Не мога да забравя как ми спря сърцето.
Не е било напразно - не искам нищо повече.