19 авг. 2008 г., 12:46
На татко
Съжалявам за това,
в което се превърнах.
Съжалявам, че не оправдах очакванията ти
и от теб се отвърнах.
Но всеки миг, всеки миг
ми тежеше болката в сърцето,
че не съм аз детето, което ти
е на сърцето.
И съжалявам, съжалявам
за детството ми, изгубено по твоя вина,
съжалявам за грешките,
които правя и до сега...
Извинявай, не съм това,
което искаше да бъда, нали така?
Е, сега ти обръщам гръб, оставям те,
ти нали искаше това...
© Христина Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Приличаш на мен... може би твоят баща е свестен много, но моят не.. все пак сега съжаляваш за сторенето... но всеки сам чертае съдбите си и ако наистина те обича би те разбрал..
-
гадно е да става така
-
Тъжно, искрено!
Поздравявам те... понякога се иска смелост, за да напишеш именно такова откровение... -
!!! Понякога родителите не осъзнават какво причиняват на децата си... Но трябва да простиш
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
не съжалявай Христина...и ти Вили...
вината не е ваша...с много обич.