Съжалявам за това,
в което се превърнах.
Съжалявам, че не оправдах очакванията ти
и от теб се отвърнах.
Но всеки миг, всеки миг
ми тежеше болката в сърцето,
че не съм аз детето, което ти
е на сърцето.
И съжалявам, съжалявам
за детството ми, изгубено по твоя вина,
съжалявам за грешките,
които правя и до сега...
Извинявай, не съм това,
което искаше да бъда, нали така?
Е, сега ти обръщам гръб, оставям те,
ти нали искаше това...
© Христина Димитрова Todos los derechos reservados
не съжалявай Христина...и ти Вили...
вината не е ваша...с много обич.