25 дек. 2012 г., 19:45

На тракийските бежанци 

  Поэзия » Оды и поэмы
984 0 4

Те живяха на земя богата,

в спокойствие до този ден,

в който в ужас се видяха,

пред този враг студен.

 

Изплашиха се от гърма жесток,

гръм на хора със сабии и чалми,

и все пак прогонени запазиха едно,

спомена за отминалите дни.

 

Малцина доживяха до дълбоки старини,

устроили живота си по чуждите земи,

знаейки, че нищо няма да е както преди,

и че не ще се върнат там в родните земи.

© Никола Диманов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ники, моят род от към страната на баща ми са от село Булгаркьой!
  • Поздрави,Никола!Аз съм тракиец.Едсиният ми дядо е от село Камила близо до Инеада и е в "Смъртната дружина"на Шиваров по време на Преображенското въстание.Родата ми три пъти е бягала за Стара България и пак се е връщала в родния край.Написах по тоя повод разказ и на 14 декември го качих на сайта,но редакторите нещо не го одобриха,въпреки,че който го прочетеше го препрочиташе три пъти.Изглежда съм засегнал тънката струна на някой...!
  • Незнам дали си получил моето съобщение борко но ще ти го напиша и тук!
    Попитах те в съобщението си какъв потомък си на тракийците! Аз съм потомък на тракийците от Булгаркьой кешанска област! И съм от рода на поп Георги
  • Поздрав! И аз съм техен потомък.
Предложения
: ??:??