Те живяха на земя богата,
в спокойствие до този ден,
в който в ужас се видяха,
пред този враг студен.
Изплашиха се от гърма жесток,
гръм на хора със сабии и чалми,
и все пак прогонени запазиха едно,
спомена за отминалите дни.
Малцина доживяха до дълбоки старини,
устроили живота си по чуждите земи,
знаейки, че нищо няма да е както преди,
и че не ще се върнат там в родните земи.