Катерим се по тясната пътека,
под плачещото есенно небе,
а Витоша разкисната и мека,
от бурята разюздано реве...
Мъглата черна ни притиска диво,
безпътицата вече ни боли,
и боровете друг път мълчаливи,
пищят притиснали глави!
Снежинките и ледения вятър ,
ни шибат по лицето със игли...
И черна пелина тук планината мята,
и паника в душите ни всели! ...