Катерим се по тясната пътека,
под плачещото есенно небе,
а Витоша разкисната и мека,
от бурята разюздано реве...
Мъглата черна ни притиска диво,
безпътицата вече ни боли,
и боровете друг път мълчаливи,
пищят притиснали глави!
Снежинките и ледения вятър ,
ни шибат по лицето със игли...
И черна пелина тук планината мята,
и паника в душите ни всели!
Катерим се, но знаем ли къде сме!?
За трети път минаваме от тук...
О, тази буря какво ни донесе!?
Нечакано ни удря като с чук!
На тътена й ехото приглася,
отвръщат в миг доло`ве и бърда...
Камбанката звана си не донася,
не чуваме на хижата гласа!
... Но ето,че във Ада оцеляхме !
И този път щастливи ще се спрем!
До хижата най-после се добрахме...
О, с планината ще се разберем...
© Христо Славов Всички права запазени