14 мар. 2017 г., 23:11

На вратата 

  Поэзия » Любовная
542 2 4

Замръзналите пръсти,
цветът на самотата,
познавам ги отдавна,
държа ги пред вратата.
 

Понякога ги каня,
говорим си надълго,
понякога ги гоня,
забравям ги на тъмно...
 

В нощи като тази
самички се поканват,
задават ми въпроси
и дълго с мен остават.
 

Не са ми безразлични,
но не че ги обичам,
играят си с мене
и чувства ги наричам.
 

Когато си отидат,
разбирам, че ми липсват,
Когато са до мене,
ги карам да заспиват.
 

Замръзналите пръсти,
цветът на самотата,
познавам ви отдавна,
не стойте на вратата...

© Йордан Ботев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??