Замръзналите пръсти,
цветът на самотата,
познавам ги отдавна,
държа ги пред вратата.
Понякога ги каня,
говорим си надълго,
понякога ги гоня,
забравям ги на тъмно...
В нощи като тази
самички се поканват,
задават ми въпроси
и дълго с мен остават. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация