9 июл. 2008 г., 00:55

Начупени желания 

  Поэзия » Любовная
789 0 7
Сама съм. Имах до стрехата
 вълшебен розов цвят, но прецъфтя -
и розите, и тяхната магия,
и топлината, стихнала в пръстта.

А тишината иска д
а се пръсне -
 заключена, разплакана, сломена,

 несвикнала с отчаяния миг,
 дошъл, за да остане вечно.

 Сама съм
. Вятърът продъни
и покрива, и времето. Избяга.
 Децата в болката си
се стопиха,
нощта премаза сенките под мрака.

 В сърцето си пречупих керемида,
 но вместо дъжд любов оттам прокапа,
начупени желания, тревога...
И нищо, нищо цяло не остана.


© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??