9 jul 2008, 0:55

Начупени желания 

  Poesía » De amor
781 0 7
Сама съм. Имах до стрехата
 вълшебен розов цвят, но прецъфтя -
и розите, и тяхната магия,
и топлината, стихнала в пръстта.

А тишината иска д
а се пръсне -
 заключена, разплакана, сломена,

 несвикнала с отчаяния миг,
 дошъл, за да остане вечно.

 Сама съм
. Вятърът продъни
и покрива, и времето. Избяга.
 Децата в болката си
се стопиха,
нощта премаза сенките под мрака.

 В сърцето си пречупих керемида,
 но вместо дъжд любов оттам прокапа,
начупени желания, тревога...
И нищо, нищо цяло не остана.


© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??