Когато надеждата в мене се сгуши
и плисне в кръвта топлина,
повторно се раждам - повторно да уча
житейските сто правила.
Все нещо пропускам, неука оставам.
Сънят ми не спря да кърви...
Глътни и изплюй ме. Аз пак ти прощавам.
Прости ако можеш и ти.
© Ирена Иванова Все права защищены
Поздрави и добре дошла,макар и със закъснение