7 ago 2007, 22:00

Надежда 

  Poesía
765 0 3

Когато надеждата в мене се сгуши
и плисне в кръвта топлина,
повторно се раждам - повторно да уча
житейските сто правила.

Все нещо пропускам, неука оставам.
Сънят ми не спря да кърви...
Глътни и изплюй ме. Аз пак ти прощавам.
Прости ако можеш и ти.

© Ирена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??