gera (Гера Гера)
25 134
20 сент. 2007 г., 14:31

НАДЕЖДА 

  Поэзия
5.0 / 2
783 0 8
Помислих, че си от онез, които
умеят ужким да обичат.
А си поиска хич нескрито,
мъжете много си приличат!
Надявах се да оцениш,
че съм човек и домакиня!
Надявах се, а ме кориш.
Посегна даже на светиня!
Не може да съм уморена.
Не бива и да казвам „не".
Повярва ли, че съм робиня?
Мъж не ще ме разбере.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гера Гера Все права защищены

Предложения
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Царството на сънищата
    Царството на сънищата
  • nadia_warrender (Надя Уорендър) К тебе, мое сердце
    Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • stivi797 (Стефан Янев) Я "Ла", истребитель 2014
    Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Стих
    Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »