11 дек. 2006 г., 09:12

Надежда 

  Поэзия
740 0 1
От радост лишена,
от обич и смях,
със сълзи дарена,
тя тънеше в прах!
Кат дреха ненужна
и скъсан парцал,
тя, всекиму чужда,
попиваше жал.
Горяща в тъмата,
бе сякаш пожар,
блян в суетата,
бе спомена стар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Илиева Зашева Все права защищены

Предложения
: ??:??