Free_vava (Борислава Илиева Зашева)
51 105
11 dic 2006, 9:12

Надежда 

  Poesía
688 0 1
От радост лишена,
от обич и смях,
със сълзи дарена,
тя тънеше в прах!

Кат дреха ненужна
и скъсан парцал,
тя, всекиму чужда,
попиваше жал.

Горяща в тъмата,
бе сякаш пожар,
блян в суетата,
бе спомена стар.

Тя бе радост, любов,
бе пролетен цвят,
болка тиха и зов
за по-добър свят.
               

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??