ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
1 июл. 2008 г., 12:04

Надежда 

  Поэзия
554 0 6
 
  • Седя на двора и се вслушвам в тишината,
  • а уморен, денят на пръсти си отива.
  • Отдавна съм заключил зад очите си вратата
  • и буренясва спуканата от въздишки нива.
  • В една мъгла обърна се и тръгна си баща ми,
  • по темето на пътя дълъг, с бавни крачки.
  • Остана да го чака в самотата мама,
  • да пие вино, да вечеря и да плаче.
  • Жена ми се усмихна и от билото се свлече
  • на моя дом - стопи се във живота глупав,
  • и ето ме сега - в тъга облечен,
  • преглъщам с мъка блудкавата супа.
  • Ала ще дойде оня кръгъл ден, когато,
  • ще литнем със надеждата, ще светим!
  • За да се върнем в къщата на Бога
  • и да прекрачим прага на небето...

© Ивайло Цанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??