Седя на двора и се вслушвам в тишината,
а уморен, денят на пръсти си отива.
Отдавна съм заключил зад очите си вратата
и буренясва спуканата от въздишки нива.
В една мъгла обърна се и тръгна си баща ми,
по темето на пътя дълъг, с бавни крачки.
Остана да го чака в самотата мама,
да пие вино, да вечеря и да плаче.
Жена ми се усмихна и от билото се свлече
на моя дом - стопи се във живота глупав,
и ето ме сега - в тъга облечен,
преглъщам с мъка блудкавата супа. ...