Нямам крехки думи.
Само разпукани спомени...
Вкаменени жълти албуми,
апотеоз на делата ми сторени.
Нямам и младост наивна.
Само следи – разпилени...
И тази радост привидна,
хаос от чувства стаени.
Имам те, Теб! Като камък.
Да те хвърля нагоре – в простора.
Сърце на богиня !
В небесния замък...
Със Тебе, Любов, да отворя!
Не се връщай сама... Любов!
© Георги Бъчваров Все права защищены