Нямам крехки думи.
Само разпукани спомени...
Вкаменени жълти албуми,
апотеоз на делата ми сторени.
Нямам и младост наивна.
Само следи – разпилени...
И тази радост привидна,
хаос от чувства стаени.
Имам те, Теб! Като камък.
Да те хвърля нагоре – в простора.
Сърце на богиня !
В небесния замък... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация