Пами (Памела)
111 21
10 сент. 2007 г., 11:53

надежда, мечти и любов 

  Поэзия
702 0 6
Светът е за двама - животът е драма,
герои са нужни, уви, за това,
във драмата своя намерих героя,
ала в живота - останах сама.
Години наред ме крепеше надежда,
героя обичах, живеех с мечти,
животът безспирно край мен преминаваше,
а аз бях толкоз щастлива дори.
В мечтите ми светли любовта процъфтяваше,
сърцето, уви, се обвиваше с лед,
с илюзии лягаше, с мечти се събуждаше
и вярваше, че всичко ще бъде наред.
И спомени, спомени, спомени всякакви
редяха се в тъпата, тъжна глава,
сърцето обичаше нещо не истинско,
но беше щастливо, повярвай ми, да.
Години наред, а сега се обръщам
и търся мечтания обичан герой,
но него го няма, едва ли е същото,
надежда, мечти и любов,
това ли бе той?

© Памела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изпяло ти го е сърцето...!
    Браво!
  • Много,много хубаво стихотворение!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Красиво , песенно, Пами , хубав стих.
  • Когато живееш в заблуда, е някак сладко и навярно дори не подозираш за нея. Илюзиите създават щастие, а после разбираме, че можем да обичаме силно, когато илюзията изчезне и остане леда. В предишното време просто не сме били себе си, а героите от драмата.
  • Наистина е като песен!
  • Като песен се лее стиха ти!
    Обичам такива стихове!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??