Светът е за двама - животът е драма, герои са нужни, уви, за това, във драмата своя намерих героя, ала в живота - останах сама. Години наред ме крепеше надежда, героя обичах, живеех с мечти, животът безспирно край мен преминаваше, а аз бях толкоз щастлива дори. В мечтите ми светли любовта процъфтяваше, сърцето, уви, се обвиваше с лед, с илюзии лягаше, с мечти се събуждаше и вярваше, че всичко ще бъде наред. И спомени, спомени, спомени всякакви редяха се в тъпата, тъжна глава, сърцето обичаше нещо не истинско, но беше щастливо, повярвай ми, да. Години наред, а сега се обръщам и търся мечтания обичан герой, но него го няма, едва ли е същото, надежда, мечти и любов, това ли бе той?
Когато живееш в заблуда, е някак сладко и навярно дори не подозираш за нея. Илюзиите създават щастие, а после разбираме, че можем да обичаме силно, когато илюзията изчезне и остане леда. В предишното време просто не сме били себе си, а героите от драмата.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво!