2 янв. 2013 г., 12:52

Надежда за живот 

  Поэзия » Гражданская
452 1 0
По урвите приведени вървяхме…
Подгони ни Животът със остен…
Къде с късмет, къде с усилие, успяхме...
И чакахме Деня си нероден…
При Изгрева Надеждата растеше…
Разнежваше ни милият топлик.
Но буря щом насреща заревеше,
изгубвахме посоките за миг.
Не слушаха премръзналите пръсти.
Крепеше ни Омрза. Не-любов!
Закърпвахме разкъсаните части
и тръгвахме отново във галоп… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Все права защищены

Предложения
: ??:??