По урвите приведени вървяхме…
Подгони ни Животът със остен…
Къде с късмет, къде с усилие, успяхме...
И чакахме Деня си нероден…
При Изгрева Надеждата растеше…
Разнежваше ни милият топлик.
Но буря щом насреща заревеше,
изгубвахме посоките за миг.
Не слушаха премръзналите пръсти.
Крепеше ни Омрза. Не-любов!
Закърпвахме разкъсаните части
и тръгвахме отново във галоп… ...