9 февр. 2020 г., 00:16

Надеждата лежи на дъното 

  Поэзия » Свободный стих
493 1 0
Стъпваш по паважите на зимата,
изплашен от безименните улици -
трепериш
като счупено крило на пеперуда,
докато те изоставя
даже блясъкът на слънцето
поглеждаш безразличния си образ
в дъното на уличните локви,
обагрен от изтичащия залез,
ти зърваш за секунда упованието,
че даже да е счупено крилото,
то все пак е част от полет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Панайотова Все права защищены

Предложения
: ??:??