9 февр. 2020 г., 00:16
Стъпваш по паважите на зимата,
изплашен от безименните улици -
трепериш
като счупено крило на пеперуда,
докато те изоставя
даже блясъкът на слънцето
поглеждаш безразличния си образ
в дъното на уличните локви,
обагрен от изтичащия залез,
ти зърваш за секунда упованието,
че даже да е счупено крилото,
то все пак е част от полет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация