9.02.2020 г., 0:16 ч.

Надеждата лежи на дъното 

  Поезия » Свободен стих
501 1 0
Стъпваш по паважите на зимата,
изплашен от безименните улици -
трепериш
като счупено крило на пеперуда,
докато те изоставя
даже блясъкът на слънцето
поглеждаш безразличния си образ
в дъното на уличните локви,
обагрен от изтичащия залез,
ти зърваш за секунда упованието,
че даже да е счупено крилото,
то все пак е част от полет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??