yotovava (Валентина Йотова)
2643 22359
29 окт. 2012 г., 12:19

Надраскано върху водата 

  Поэзия » Философская
2986 14 39

Когато се родих като вода,

болеше ме от спомена за извор,
от който бликнах първо в светлина,
а после дълго любихме се с изгрева.

И бях кристалът, срязал на нощта
зеницата до кривата ù ядка.
Изтече слънцето – солена бях,
наесен загорчах, напролет – сладка.

А трънчето, с което си приших
на робата си слънчеви пайети,
чертица беше в ненадеен стих,
издраскана нехайно от поета.

И с нея той разлисти синеви,
в които вятърът да бъде сигла,
и аз – дъхът му – като тънък дим
успях към небесата да се вдигна.

Там Бог изплака ме за нов живот
и ме търкулна – да ви бъда спътник,
във мен да дирите и бряг, и брод,
и покривало за наболи стръкове.

И бях в очите на жена, а мъж
отпи ме жадно в топлите си шепи.
От морзовата азбука на дъжд
научих се на ритъма сонетен.

Но що е грях и чистота узнах
в сълзите върху детските ресници,
които ангелът в перо събра
и с него тези стихове написа.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??