Когато се родих като вода,
болеше ме от спомена за извор,
от който бликнах първо в светлина,
а после дълго любихме се с изгрева.
И бях кристалът, срязал на нощта
зеницата до кривата ù ядка.
Изтече слънцето – солена бях,
наесен загорчах, напролет – сладка.
А трънчето, с което си приших
на робата си слънчеви пайети,
чертица беше в ненадеен стих,
издраскана нехайно от поета. ...