12 мар. 2018 г., 10:55  

Наемник 

  Поэзия
534 0 0
Сирак на съдбата,
отгледан от улични вълци,
лежащ задъхан в калта,
хранен със сянка на улична лампа –
самотна тъма.
Небеса няма, ни треволя,
само пясъка и кърваво червената
надежда – война,
която за жалост той избра.
Така си го нещастията следваха,
потърсил утеха в страха и гнева
в югоизточни бойни сражения той оцеля. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??