Най–добрата ми неприятелка

5 сент. 2010 г., 08:15

Поэзия » Философская

594 0 4

Най-добрата ми неприятелка

Вълк-единак съм, по собствена неволя,

дарен с Болест – Убийца и Създателка.

Интендантка на гротеска, ужас и еуфория –

моята най-добра духовна неприятелка.

Виновен съм, че я прегръщам,

но фанатична мисъл е да я отпратя.

Тежко бреме е, но го преглъщам –

от Нея страдам, но не патя.

Не е нещо зло, но е ужасно неприятна.

В моя случай - невидима през чуждите очи.

Много са децата ù, ала Тя е сурогатна –

бремето на бременност не иска да търпи.

С времето всичко се променя,

дори и Тя, но не съвсем...

Старинно се видоизменя,

а глупее по младежки с мен.

В крайна сметка я обичам,

а и тя ще ме преследва до смъртта.

Красива е, а „на нищо не прилича” –

моята лична, безсмъртна Самота.

Enena (Елена Нинова)

2010-09-05T16:54:18+03:00

Браво!!!
Donka900 (Триб Трибс)

2010-09-05T15:13:12+03:00

Страхотно!Пожелавам самотата да ти носи само стихове и никога тъга
velikataniki (Николина Милева)

2010-09-05T14:18:50+03:00

!!!
vedrina (Марина Стоянова)

2010-09-05T11:54:05+03:00

!!!Kолкото и глупаво да звучи!!!
"В крайна сметка я обичам,
а и тя ще ме преследва до смъртта.
Красива е, а „на нищо не прилича” –
моята лична, безсмъртна Самота."