5.09.2010 г., 8:15 ч.

Най–добрата ми неприятелка 

  Поезия » Философска
592 0 4

Най-добрата ми неприятелка

 

 

Вълк-единак съм, по собствена неволя,

дарен с Болест – Убийца и Създателка.

Интендантка на гротеска, ужас и еуфория –

моята най-добра духовна неприятелка.

Виновен съм, че я прегръщам,

но фанатична мисъл е да я отпратя.

Тежко бреме е, но го преглъщам –

от Нея страдам, но не патя.

Не е нещо зло, но е ужасно неприятна.

В моя случай - невидима през чуждите очи.

Много са децата ù, ала Тя е сурогатна –

бремето на бременност не иска да търпи.

С времето всичко се променя,

дори и Тя, но не съвсем...

Старинно се видоизменя,

а глупее по младежки с мен.

В крайна сметка я обичам,

а и тя ще ме преследва до смъртта.

Красива е, а „на нищо не прилича” –

моята лична, безсмъртна Самота.



© Михаил Попов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??