на Надежда Ангелова
Най-щастлив съм, когато скърбя –
има нещо красиво в Тъгата!...
Най-уверен съм, щом по ръба
с мъка местя нататък краката –
към поредната смешна мечта,
към поредния пристан – последен…
От столетия в мен опустя
и отдавна отвътре съм леден!
Благодарен съм, щом без имот
и без никакви средства остана.
Като всеки с душа на Кихот ...