Най-щастлив съм...
на Надежда Ангелова
Най-щастлив съм, когато скърбя –
има нещо красиво в Тъгата!...
Най-уверен съм, щом по ръба
с мъка местя нататък краката –
към поредната смешна мечта,
към поредния пристан – последен…
От столетия в мен опустя
и отдавна отвътре съм леден!
Благодарен съм, щом без имот
и без никакви средства остана.
Като всеки с душа на Кихот
срещу сенки въртя ятагана…
Изпитания искам от Бог,
за да мога уроци да уча!
На Скръбта в океана дълбок
ще намеря на дъното ключа
за вратата към вечния Мир
и към Смисъла висш на Безкрая
и отсетне не ще съм кяфир,
и за нищо не ще се терзая!
Не желая ни слава, ни сан,
ни имане, ни чест несравнима,
умолявам за крепък Иман,
за да бъда богат в недоимък!
Най-добре съм, когато съм сам –
бодро крачещ по стръмни пътеки!
Най-свободен съм, щом се предам
в Твоя воля, Творецо, навеки!
12.08.2022, 07:19, Горно Дряново
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Най-лека е душата, като се опразни.... Може би?! При познах се, разбира се, и ми хареса близостта. Поздрави за подбора. Всичко е на мястото си, според субективната гледна точка. Бъди здрав и не спирай!
-
Аплодисменти! Много хубаво!
-
Благодаря, трогната съм! Ама и аз съм една...
-
Дълбоко философско стихо! Но ние никога не сме сами, до нас винаги е Той и ако се обърнем ще видим, че и други вървят, всеки в свойта пътека, но посоката е една, но Спасителят е един и ни води! Поздравления
-
Аз се присетих за приликата от графична гледна точка между "кяфир" и "кефир".
-
Привет и благодаря на всички ВИ за коментарите! Точно това стихотворение не очаквах да предизвика интерес. Радвам се, че Ви харесва.
Антоанета Иванова, много точни разсъждения за пътя.
Жабок, защо да се обиждам, сър Ланселот с чалма би бил интересен образ, нещо като Настрадин Ходжа във смокинг и с цилиндър. 😊 „Ятаган“ го използвах заради римата, а и думата може да мине за синонимна на „меч“.
Сега за неясните думи:
Както предложи Майстора, мислех да ги поясня в бележка под линия, но видях, че и двете думи ги има в речника на Института за български език към БАН. Думите са от арабски, а в български навлизат през турски.
„Кяфир“ – Неверник, гяур; кяфирин.
„Иман“ – Вяра, религия.
„Кяфир“ я използвам заради римата, а „иман“ е употребена със значение „вяра“ и я избрах, защото е близка по звучене с „имане“, харесва ми, че двете думи звучат почти еднакво и едната означава материално богатство, а другата – духовно.
Стихотворението вече е посветено на Надежда Ангелова. 😊 -
Мое! Това, като за мен си го писал.
-
Хубаво.
-
Рамадан, надявам се, че няма да се обидиш, но като си представих Дон Кихот с ятаган, веднага ми изплува образа на сър Ланселот с чалма. Също имам въпрос "кяфир" го използваш, като неверник ли? И Иман, има най-малко 7-8 значения, кое да приема : активен, късмет, компетентен, щедър, темпераментен или някое от другите значения, но нито едно не ми съвпада с крепък.
Един мой познат ми каза, че разбираема е поезията на езика, който говориш.
За съжаление не откривам Вион, може би заради липсата на френски.
-
"Изпитания искам от Бог,
за да мога уроци да уча!" - правилно, но дори да го осмислим, не е възможно да сме с положителни емоции от това. Чувсттваме се сами, защото сме точно такива, всеки има собствен път, който трябва да извърви сам. Нямя значение, дали иска, или не. -
Много хубаво стихотворение.
-
По вийонси изтъкано от антитези.
Май ще е добре да се поясни семантиката на някои думи в бележка под черта.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
