Дори и най-изморената река се влива в морето...
и това е краят на един дълъг път
и началото на един - още по-труден...
Вече не усещам студа, сковаващ ръцете ми...
Аз не живея, просто съществувам.
А денят е толкова дълъг, когато си сам...
Заобикалящите ме хора ме подминават,
като пътник - пътен знак "Стоп".
Всеки върви напред,
забързан да стигне целта си.
А аз нямам цел...
не чувствам, не виждам, не зная... ...