Среща нелепа, усмивка - придатък,
две небрежни целувки - „Здравей!”,
аз брилянтно играя просто приятелка,
ти пък изглежда с това си O. K.
Диалогът последвал - крайно „вълнуващ” -
работа, къщи, коли, тук-таме ядове...
Искам да кажа: "Всяка нощ те сънувам",
но пуста природа - цепя езика на две.
Бързаш отново, припряно си тръгваш,
аз очевидно не бързам, тази пейка е моето аз,
след тебе поседна бабичка - хърбава,
после пекна слънце, ей тъй - за контраст. ...