11.05.2011 г., 9:57 ч.

Написано от една приятелка 

  Поезия » Друга
791 0 8

Среща нелепа, усмивка - придатък,

две небрежни целувки - „Здравей!”,

аз брилянтно играя просто приятелка,

ти пък изглежда с това си O. K.

 

Диалогът последвал - крайно „вълнуващ” -

работа, къщи, коли, тук-таме ядове...

Искам да кажа: "Всяка нощ те сънувам",

но пуста природа - цепя езика на две.

 

Бързаш отново, припряно си тръгваш,

аз очевидно не бързам, тази пейка е моето аз,

след тебе поседна бабичка - хърбава,

после пекна слънце, ей тъй - за контраст.

 

С поглед неволен след тебе не тичам,

вадя от чантата CAMEL, паля една,

а пирамидата плоска на песъчинки се свлича

в нозете ми  до необятна пустиня Тъга.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??