Случва се да забравим, по детски , наивно,
но в живота раздели спохождат ни безпричинно.
Против впрегнатата ни воля и полет щастлив
зад умората от житейските, непрестанни борби.
Без очаквания, без упреци,…но с рана в сърцето
подразбрали… всичко тече, тече към морето
и сълзи, и вина, и човешката драма
наполовина простена …, наполовина разбрана.
А после заключваме ги със сто катинара...
и преживеният спомен, и сломената вяра.
Без сили, без разум, поели по пътя
с непонятна стаеност и мъка в юмрука. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация