На светъл път ме извежда
бързината на диви ветрове.
С устрем на първа надежда
се препъвам в своите криле.
Вдигам поглед, тръгвам пак
с насита живея в кралственост,
в постулатите на звезден прах,
под изобилието на човечност.
Съдбата ми, пораснала пред теб,
чертае чертица наравно с комета.
Пред щастието ти дължа от мен,
любов и с въздушен връх стрела.