18.09.2022 г., 8:22 ч.

Наратив на усмихнатостта 

  Поезия
601 1 5

На светъл път ме извежда

бързината на диви ветрове.

С устрем на първа надежда

се препъвам в своите криле.

 

Вдигам поглед, тръгвам пак

с насита живея в кралственост,

в постулатите на звезден прах,

под изобилието на човечност.

 

Съдбата ми, пораснала пред теб,

чертае чертица наравно с комета.

Пред щастието ти дължа от мен,

любов и с въздушен връх стрела.

 

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »

30 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??