12 нояб. 2009 г., 09:22

Наричайте ме Вяра... 

  Поэзия » Другая
498 0 5
Сама сред пустошта унило чакам,
с ръце, присвити пламенно във скута,
във тях парче хартия ядно мачкам,
очите ми сълзят ранени, с повик на кошута...
С походката на балерина във мечтано кралство,
тържествено пристъпвам към вратата,
причаквайки страхливо новото коварство,
с което ме очаква горестно тълпата...
И сцената мъждиво блясва,
поглеждайки ме със прожекторите стари,
детенце в публиката тихо със ръчички плясва,
а другите около него се оказват горделиви твари... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Предложения
: ??:??