Monny (Симона Гълъбова)
223 764
12.11.2009 г., 9:22 ч.

Наричайте ме Вяра... 

  Поезия » Друга
446 0 5

Сама сред пустошта унило чакам,

с ръце, присвити пламенно във скута,

във тях парче хартия ядно мачкам,

очите ми сълзят ранени, с повик на кошута...


С походката на балерина във мечтано кралство,

тържествено пристъпвам към вратата,

причаквайки страхливо новото коварство,

с което ме очаква горестно тълпата...


И сцената мъждиво блясва,

поглеждайки ме със прожекторите стари,

детенце в публиката тихо със ръчички плясва,

а другите около него се оказват горделиви твари...


Завесите стоят встрани и ме подканват,

а аз все тъй боязливо сричам,

злокобни смехове срама у мен подхранват,

сърцето бие със камбанна заповед да тичам...


В миг всичко в мене натежава,

два едри бисера търкулват се, като градушка,

страните ми огромен въглен нажежава

и хуквам с танц спонтанен на вихрушка...


Един човек от публиката само

оказва се различен, уникален!

Той нежно ми подава свойто рамо,

в света проклет и подъл

той оказва се нормален!

***

Днес вече пазя листите хартия цели,

използвам ги да нарисувам с капки обич мъдрост...

Днес вече приказките в мойта книга са светлинно бели,

а в мисълта ми липсва срамежлива безразсъдност...


Аз знам, че мога и че ще устискам,

че няма как да не успея... имам вяра!

И знам, че имам всичко, дето искам,

щом Бог е редом с мен в борбата с звяра!


© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??