23 апр. 2020 г., 00:20

Нашата пролет 

  Поэзия » Любовная
616 1 1
Когато на пръсти пристъпи и тя -
онази, която отдавна не чакаш,
защото белее вече кичур коса,
защото в съня си редовно пропадаш...
Защото си търсил с' запалена свещ
всяка нощ и осъмвал си буден
с мъжки плач, скрит, пронизал сърцето с' свинец,
за жената красива и блудна...
Всеки ден си осъмвал, защото така
си орисан да търсиш жената.
Тя осъмва в дома си, отново сама,
ти - на другия край на земята... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Предложения
: ??:??