23.04.2020 г., 0:20 ч.

Нашата пролет 

  Поезия » Любовна
557 1 1

Когато на пръсти пристъпи и тя -

онази, която отдавна не чакаш,

защото белее вече кичур коса,

защото в съня си редовно пропадаш...

Защото си търсил с' запалена свещ

всяка нощ и осъмвал си буден

с мъжки плач, скрит, пронизал сърцето с' свинец,

за жената красива и блудна...

Всеки ден си осъмвал, защото така

си орисан да търсиш жената.

Тя осъмва в дома си, отново сама,

ти - на другия край на земята...

И когато незнайно почука отвън -

не съдбата, а нашата пролет...

Остави да разцъфнат две цветни лехи

и се радвай на птичия полет.

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??