Пак искам да минем по нашата улица...
Дори да е минало безкрайно време
и вече да болят всички мускули,
дано тъжното, заедно да разберем...
Как мръква и небето става тъжно,
как дървета се прощават с всеки лист
и чуваме ридания тихи и нежни,
да притихват с усмивка, само за теб...
Как, по стъпки от любов и страст,
се срещаме пак случайно и обречено,
като контрапункт, с тъжен глас...
И потъваме повратно в годините, ...