Пак искам да минем по нашата улица... Дори да е минало безкрайно време и вече да болят всички мускули, дано тъжното, заедно да разберем... Как мръква и небето става тъжно, как дървета се прощават с всеки лист и чуваме ридания тихи и нежни, да притихват с усмивка, само за теб... Как, по стъпки от любов и страст, се срещаме пак случайно и обречено, като контрапункт, с тъжен глас... И потъваме повратно в годините, в безмълвно величие, без страх, в нощ припадаща, от самота преследвана, като нашата силна и безгрешна музика, без чиято хубост не бихме прогледнали... Пак искам да минем по нашата улица...
в нощ припадаща, от самота преследвана,
като нашата силна и безгрешна музика,
без чиято хубост не бихме прогледнали...!!!
Разходка назад...
с прегръдка!
Благодаря ви за хубавите думи, на всички желая
да си преоткриваме любовта и др. ценности!!!
Таня, радвам се и желая да минеш по моята улица, миличка,
ще ти хареса!!!!
Красиво рисуваш една неостаряваща любов, преоткриваща се и възкръсваща в спомените!Ех, мила страшно много харесах това стихотворение!Прекрасно е, когато двама души от "аз" и "ти" са вече "ние"... "нашата песен", "нашата улица", "нашето кафене"...
Една от любимите ми думи, символ на споделеност.Прекрасна си ми ти, че ме радваш с тези стихове!Прегръщам те силно!
Толкова хубаво! по човешки обичащо!
...Пак искам да минем по нашата улица...
и да потънем повратно в годините...
докосваш най-нежните струни в душата ми.
с обич, прекрасна Мариолче.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
като нашата силна и безгрешна музика,
без чиято хубост не бихме прогледнали...!!!
Разходка назад...
с прегръдка!