love_dove (Надежда)
78 117
16 авг. 2008 г., 13:11

Нашия час 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 3
677 0 3
В стаята ми малка на бюрото
седеше снимката ти в "моя кът"
и там до теб в захлас перото
описваше различния ни път.
Аз, влюбена в тебе до забрава,
погубена от всеки поглед твой,
прости ми, само споменът остава,
че някога ти бил си мой.
Дали в сънищата или в мечтите
те имах и се борих аз за нас,
дали ще се познаем и сред звездите,
когато настъпи и нашия час. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Все права защищены

Предложения
  • СилвияРанкова (Силвия Ранкова) Охлювчето, което искаше да спре времето
    Охлювчето, което искаше да спре времето
  • Сенилга (Сенилга) Трофеят
    Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • stivi797 (Стефан Янев) Как на фронте 2004
    Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Сенилга (Сенилга) Бэ О Гэ
    Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »