8 сент. 2013 г., 17:27
Всяка моя снимка е тъжна... и всяка моя душа е износена...
Постоянно мисля за мислите и те ме връщат в живота, където
не смея да избера любовта и съм само тъжна част от тъмнината,
където сърцето ми е отдавна изтрито и не вярвам... на себе си даже...
И сякаш цял живот се взираме в екрани,
цял живот очакваме любов,
и цял живот живота ни предава,
предадени... а мислим за доброто...
И взимаме мечтите си насипно,
борбата си отлагаме напразно.
Животът ни не стига за обичане
и думите не стигат за съдбата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация